System of a Down бяха новите рок икони до съвсем скоро. Уникалният почерк на композициите, френетичната комбинация от стилове в музиката, социалната ангажираност на текстовете и неповторимият глас на Серж Танкиян станаха техен патент. Нормално беше при огромното влияние, което оказаха на съвременната рок сцена, да дойде и момент, в който да се отдръпнат за известно време за рекапитулация... и всеки от четиримата да ни даде по един нов проект. Е, къдравият певец пръв поднесе подарък на жадните фенове.

Резултатът е леко противоречив. От една страна, албумът предлага няколко чудесни, наистина чудесни песни в духа на по-късните System of a Down (“Baby”, “Lie Lie Lie”). От друга, точно това “в духа” е леко обезпокоително - нали целта на соловия албум е да предложи нещо по-различно от лоното на основната група... Сходството, естествено, е неминуемо, но едно е прилика, а друго - песните да звучат като неосъществени композиции на известния квартет. Абсолютно всичките 12 парчета преспокойно могат да намерят място в дискографията на System. В такъв случай, идва логичният въпрос: Кому, по дяволите, е нужен такъв “проект”?

Относно самите песни - Серж обеща да ни пуска клипове към всяка от тях и преди излизането на албума вече имахме представа какво да очакваме. Общо взето, не ни подведе. Мелодично-шизофреничният миш-маш на “The Unthinking Majority” продължава и в “Empty Walls”, и в “Money”, и в “Praise the Lord and Pass the Ammunition”, като политико-социалната насока обхваща почти всички текстове. Политиката на САЩ в национален и световен мащаб е най-честният обект на критики от Запа-подобния фронтмен, но той показва отношение и към глобалните проблеми, свързани с глада (“Feed Us”) и природните катастрофи (“Sky Is Over”). А пеенето на Серж е същото както винаги - емоционално и разпалено в агресивните моменти, вдъхновяващо и разтърсващо в лиричните композиции, което покачва много качествата на “Elect the Dead”.

Накратко, докато чакаме System of a Down да възкръснат, вече имаме и първата дългосвиреща залъгалка. А в нея има и прилична доза сладост.

Статия Тангра Мега Рок